etikki (Мариета Караджова)
100 82
5.10.2012 г., 22:02 ч.

Тогава 

  Поезия
633 0 6

Когато слънцето изчезне

и падне меко вечерта,

и във звезди небето блесне,

а аз стоя съвсем сама,

когато дъжд навън ме вика,

почуквайки ми по стъклата,

и шепне вятърът, несвикнал

със мрака и със тишината,

когато птиците отлитат

и всъщност ми е малко тъжно,

и някак есенно и плитко...

Когато нещо ми е нужно.

Тогава просто те измислям -

от кадифето на нощта,

от нежната тъга на бриза,

от лятната си топлина,

от стъпките на котарака,

от парещ огън посред зима.

И просто мога да те чакам.

Защото вярвам, че те има.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??