17 nov 2020, 7:45

Тогава

  Poesía
807 5 11

Когато цветята заплачат

и ручеи в страх изтънеят,

горите очакват палача

и в клоните птици не пеят,

а сгушен в мъглата си, здрачът

къдриците тъмни не смее

да вейне от плахост, забравил

да вярва той в изгрев - тогава...

 

Тогава до теб ще застана -

безстрашна и силна до болка,

ръката ти с обич ще хвана

да чувстваш в една обиколка

как бие сърцето избрано

със твойто, не питай ти колко

за дълго до теб ще ме има -

в очите е лято, любими! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря за милите думи!
  • Чудесно е, Цвете! Въздействаща метафоричност в една рядко срещана конструкция на стиха! Браво!
  • Благодаря ви, приятели! Зарадвахте ме много! 😊
  • Много ми хареса творбата ти, Цвете. Има една покоряваща категорична убеденост в този стих:

    "Тогава до теб ще застана -
    безстрашна и силна до болка,
    ръката ти с обич ще хвана
    да чувстваш в една обиколка
    как бие сърцето избрано
    със твойто, не питай ти колко
    за дълго до теб ще ме има -
    в очите е лято, любими!"

    Истинската любов се подхранва от такива признания. Поезията също!
  • Хареса ми Красиво е.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...