17.11.2020 г., 7:45

Тогава

794 5 11

Когато цветята заплачат

и ручеи в страх изтънеят,

горите очакват палача

и в клоните птици не пеят,

а сгушен в мъглата си, здрачът

къдриците тъмни не смее

да вейне от плахост, забравил

да вярва той в изгрев - тогава...

 

Тогава до теб ще застана -

безстрашна и силна до болка,

ръката ти с обич ще хвана

да чувстваш в една обиколка

как бие сърцето избрано

със твойто, не питай ти колко

за дълго до теб ще ме има -

в очите е лято, любими! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря за милите думи!
  • Чудесно е, Цвете! Въздействаща метафоричност в една рядко срещана конструкция на стиха! Браво!
  • Благодаря ви, приятели! Зарадвахте ме много! 😊
  • Много ми хареса творбата ти, Цвете. Има една покоряваща категорична убеденост в този стих:

    "Тогава до теб ще застана -
    безстрашна и силна до болка,
    ръката ти с обич ще хвана
    да чувстваш в една обиколка
    как бие сърцето избрано
    със твойто, не питай ти колко
    за дълго до теб ще ме има -
    в очите е лято, любими!"

    Истинската любов се подхранва от такива признания. Поезията също!
  • Хареса ми Красиво е.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...