17 нояб. 2020 г., 07:45

Тогава

806 5 11

Когато цветята заплачат

и ручеи в страх изтънеят,

горите очакват палача

и в клоните птици не пеят,

а сгушен в мъглата си, здрачът

къдриците тъмни не смее

да вейне от плахост, забравил

да вярва той в изгрев - тогава...

 

Тогава до теб ще застана -

безстрашна и силна до болка,

ръката ти с обич ще хвана

да чувстваш в една обиколка

как бие сърцето избрано

със твойто, не питай ти колко

за дълго до теб ще ме има -

в очите е лято, любими! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за милите думи!
  • Чудесно е, Цвете! Въздействаща метафоричност в една рядко срещана конструкция на стиха! Браво!
  • Благодаря ви, приятели! Зарадвахте ме много! 😊
  • Много ми хареса творбата ти, Цвете. Има една покоряваща категорична убеденост в този стих:

    "Тогава до теб ще застана -
    безстрашна и силна до болка,
    ръката ти с обич ще хвана
    да чувстваш в една обиколка
    как бие сърцето избрано
    със твойто, не питай ти колко
    за дълго до теб ще ме има -
    в очите е лято, любими!"

    Истинската любов се подхранва от такива признания. Поезията също!
  • Хареса ми Красиво е.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...