Когато цветята заплачат
и ручеи в страх изтънеят,
горите очакват палача
и в клоните птици не пеят,
а сгушен в мъглата си, здрачът
къдриците тъмни не смее
да вейне от плахост, забравил
да вярва той в изгрев - тогава...
Тогава до теб ще застана -
безстрашна и силна до болка,
ръката ти с обич ще хвана
да чувстваш в една обиколка
как бие сърцето избрано
със твойто, не питай ти колко
за дълго до теб ще ме има -
в очите е лято, любими!
© Цветето Б. All rights reserved.