Тогава

Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.

Триумфът над чуждата болка е с висока цена.

Кротко стадо, трайно смирени овчици,

живеем си кармата, със... или без вина.

В духовен упадък надлежно възпрени

паразитираме някак в тази реалност.

Какво тук крепи ни и дава ни сили...

Естествено, личности с достойнство и вярност.

Защото, човекът все още вибрира с чувства...

и трепети ражда с които расте и твори.

Как ще изглежда когато и те го напуснат,

още не зная, но тогава... светът ще е див