Dec 27, 2022, 9:54 AM

Тогава

  Poetry
366 1 0

Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.

Триумфът над чуждата болка е с висока цена.

Кротко стадо, трайно смирени овчици,

живеем си кармата, със... или без вина.

 

В духовен упадък надлежно възпрени

паразитираме някак в тази реалност.

Какво тук крепи ни и дава ни сили...

Естествено, личности с достойнство и вярност.

 

Защото, човекът все още вибрира с чувства...

и трепети ражда с които расте и твори.

Как ще изглежда когато и те го напуснат,

още не зная, но тогава... светът ще е див

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...