evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
1 abr 2010, 14:49

Тогава ела 

  Poesía » Del paisaje
1078 0 8

Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...

Когато в поляните виждам магия,
в омая притихвам и в унес немея,
когато пчелите, във свойта стихия
кръжат над цветята и тихичко пеят...

Когато се спуска нощта и звездите
красиво проблясват с магически шепот,
и щурчова песен събужда мечтите,
и топло в душата  заражда се трепет...

Когато пчелите налюбят цветята,
разтворени нежно за тях под небето
и вятърът диво погали земята -


тогава ела и стопли ми сърцето.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??