Тогава ела
Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...
Когато в поляните виждам магия,
в омая притихвам и в унес немея,
когато пчелите, във свойта стихия
кръжат над цветята и тихичко пеят...
Когато се спуска нощта и звездите
красиво проблясват с магически шепот,
и щурчова песен събужда мечтите,
и топло в душата заражда се трепет...
Когато пчелите налюбят цветята,
разтворени нежно за тях под небето
и вятърът диво погали земята -
тогава ела и стопли ми сърцето.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
