23 jun 2009, 18:10

Тогава, когато...

  Poesía
649 0 5

 


Когато си тук,

всичко притихва.

Дори

звездите своя шепот стаяват

и розата навън

едва-едва сдържа

в края на последното сатенено листче

бисерната си капчица,

която в такава тишина

отронила се би

със звън.

Когато си при мен,

мънички слънца започват да валят.

Тогава

няма нощ,

нито ден -

времето замира

и само е

сияние...

 

А когато те няма,

като брезови листенца

галени от вятър,

мислите за теб

в мен

не спират да трептят.

 

Тогава, когато...

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...