Jun 23, 2009, 6:10 PM

Тогава, когато...

  Poetry
645 0 5

 


Когато си тук,

всичко притихва.

Дори

звездите своя шепот стаяват

и розата навън

едва-едва сдържа

в края на последното сатенено листче

бисерната си капчица,

която в такава тишина

отронила се би

със звън.

Когато си при мен,

мънички слънца започват да валят.

Тогава

няма нощ,

нито ден -

времето замира

и само е

сияние...

 

А когато те няма,

като брезови листенца

галени от вятър,

мислите за теб

в мен

не спират да трептят.

 

Тогава, когато...

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...