Jun 23, 2009, 6:10 PM

Тогава, когато...

  Poetry
644 0 5

 


Когато си тук,

всичко притихва.

Дори

звездите своя шепот стаяват

и розата навън

едва-едва сдържа

в края на последното сатенено листче

бисерната си капчица,

която в такава тишина

отронила се би

със звън.

Когато си при мен,

мънички слънца започват да валят.

Тогава

няма нощ,

нито ден -

времето замира

и само е

сияние...

 

А когато те няма,

като брезови листенца

галени от вятър,

мислите за теб

в мен

не спират да трептят.

 

Тогава, когато...

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...