Тогава, когато...
Когато си тук,
всичко притихва.
Дори
звездите своя шепот стаяват
и розата навън
едва-едва сдържа
в края на последното сатенено листче
бисерната си капчица,
която в такава тишина
отронила се би
със звън.
Когато си при мен,
мънички слънца започват да валят.
Тогава
няма нощ,
нито ден -
времето замира
и само е
сияние...
А когато те няма,
като брезови листенца
галени от вятър,
мислите за теб
в мен
не спират да трептят.
Тогава, когато...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
