30 mar 2013, 12:42

Тогава, когато... 

  Poesía » Otra
832 0 14
Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното
на невъзможното, ранно, горчиво кафе.
Когато
оркестър от гларуси, в смачкани фракове
изсвири балада на спящия бряг,
тогава
на нашата гара се сепна семафорът...
и плахо потегли най-пустият влак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??