Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното
на невъзможното, ранно, горчиво кафе.
Когато
оркестър от гларуси, в смачкани фракове
изсвири балада на спящия бряг,
тогава
на нашата гара се сепна семафорът...
и плахо потегли най-пустият влак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse