Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното
на невъзможното, ранно, горчиво кафе.
Когато
оркестър от гларуси, в смачкани фракове
изсвири балада на спящия бряг,
тогава
на нашата гара се сепна семафорът...
и плахо потегли най-пустият влак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up