Тогава, когато...
Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното
на невъзможното, ранно, горчиво кафе.
Когато
оркестър от гларуси, в смачкани фракове
изсвири балада на спящия бряг,
тогава
на нашата гара се сепна семафорът...
и плахо потегли най-пустият влак.
Когато
на възел се вързаха всички пътеки,
а времето хвърли в лицето ми лист със оставка,
когато
сърцето отхапа синджира на своето ехо
и би за последно – ясно и кратко,
тогава –
нахалната, дива и щура хлапачка
при тебе остана, защото обичаше...
Аз... към залеза бавно закрачих,
с една непозната жена, която до болка
на мене прилича.
© Даниела All rights reserved.
