danda (Даниела)
358 1120
30 мар. 2013 г., 12:42

Тогава, когато... 

  Поэзия » Другая
777 0 14

Kогато

онази безкрайна минута се спъна

на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,

тогава

небето за двама утаи се на дъното

на невъзможното, ранно, горчиво кафе.

Когато

оркестър от гларуси, в смачкани фракове

изсвири балада на спящия бряг,

тогава

на нашата гара се сепна семафорът...

и плахо потегли най-пустият влак.

Когато

на възел се вързаха всички пътеки,

а времето хвърли в лицето ми лист със оставка,

когато

сърцето отхапа синджира на своето ехо

и би за последно – ясно и кратко,

тогава –

нахалната, дива и щура хлапачка

при тебе остана, защото обичаше...

Аз... към залеза бавно закрачих,

с една непозната жена, която до болка

на мене прилича.

 

 

 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??