Pimboli (Девора) Pimboli (Девора)
8
6 feb 2006, 23:23

Тогава, някога, далече..

  Poesía
1.3K 0 7

Ти помниш ли, когато

откъсвах венчелистче радост от смеха ти?

Грижливо пазех го във мен,

а то растеше и разцъфваше във злато?

 

Ти помниш ли, когато

подарък ми направи – първата сълза?

Как капна бавно на сърцето,

отрови ритъма му с ледена следа?

 

Ти помниш ли, когато

престанах вече да броя

моментите на споделена радост,

предшествани от сладостна тъга;

 

Ти помниш ли,когато

докосна със вълшебство моята душа?

Ти помниш ли, когато те обичах?

Намираш ли от мен следа?

 

 

 

23.08.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девора Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0