Feb 6, 2006, 11:23 PM

Тогава, някога, далече..

  Poetry
1.3K 0 7

Ти помниш ли, когато

откъсвах венчелистче радост от смеха ти?

Грижливо пазех го във мен,

а то растеше и разцъфваше във злато?

 

Ти помниш ли, когато

подарък ми направи – първата сълза?

Как капна бавно на сърцето,

отрови ритъма му с ледена следа?

 

Ти помниш ли, когато

престанах вече да броя

моментите на споделена радост,

предшествани от сладостна тъга;

 

Ти помниш ли,когато

докосна със вълшебство моята душа?

Ти помниш ли, когато те обичах?

Намираш ли от мен следа?

 

 

 

23.08.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...