Feb 6, 2006, 11:23 PM

Тогава, някога, далече..

  Poetry
1.3K 0 7

Ти помниш ли, когато

откъсвах венчелистче радост от смеха ти?

Грижливо пазех го във мен,

а то растеше и разцъфваше във злато?

 

Ти помниш ли, когато

подарък ми направи – първата сълза?

Как капна бавно на сърцето,

отрови ритъма му с ледена следа?

 

Ти помниш ли, когато

престанах вече да броя

моментите на споделена радост,

предшествани от сладостна тъга;

 

Ти помниш ли,когато

докосна със вълшебство моята душа?

Ти помниш ли, когато те обичах?

Намираш ли от мен следа?

 

 

 

23.08.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...