Тогава, някога, далече..
Ти помниш ли, когато
откъсвах венчелистче радост от смеха ти?
Грижливо пазех го във мен,
а то растеше и разцъфваше във злато?
Ти помниш ли, когато
подарък ми направи – първата сълза?
Как капна бавно на сърцето,
отрови ритъма му с ледена следа?
Ти помниш ли, когато
престанах вече да броя
моментите на споделена радост,
предшествани от сладостна тъга;
Ти помниш ли,когато
докосна със вълшебство моята душа?
Ти помниш ли, когато те обичах?
Намираш ли от мен следа?
23.08.2005г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Девора Все права защищены
