Тогава, някога, далече..
Ти помниш ли, когато
откъсвах венчелистче радост от смеха ти?
Грижливо пазех го във мен,
а то растеше и разцъфваше във злато?
Ти помниш ли, когато
подарък ми направи – първата сълза?
Как капна бавно на сърцето,
отрови ритъма му с ледена следа?
Ти помниш ли, когато
престанах вече да броя
моментите на споделена радост,
предшествани от сладостна тъга;
Ти помниш ли,когато
докосна със вълшебство моята душа?
Ти помниш ли, когато те обичах?
Намираш ли от мен следа?
23.08.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Девора Всички права запазени
