20 oct 2013, 14:56

Тогава се намирам от изгубване

  Poesía » Otra
1.6K 0 10

"Понякога съм трудна за намиране" Селвер

Тогава се изгубвам от очакване,
във ириса на мъртвото вълнение,
във релсите помилвани от влакове,
във някакво далечно измерение.
Тогава се зачевам от докосване,
от пърхащите ласки на ръцете ти,
от бистрото под жилавите мостове,
от някакви нечувствани движения.
Тогава се изнизвам към високото,
към стаята със звездните тавани,
към изгреви, безсъния и Господ,
към нощите, в които ще съм рана.
Тогава се прахосвам като време,
без минало и след, без настояще,
без смисъла във който ще съм себе си,
без спомен за отминали нещастия.
Тогава се намирам от изгубване,
в душата на щастливото момиченце,
във отказа изобщо за събуждане...
когато те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...