Тогава се намирам от изгубване
"Понякога съм трудна за намиране" Селвер
Тогава се изгубвам от очакване,
във ириса на мъртвото вълнение,
във релсите помилвани от влакове,
във някакво далечно измерение.
Тогава се зачевам от докосване,
от пърхащите ласки на ръцете ти,
от бистрото под жилавите мостове,
от някакви нечувствани движения.
Тогава се изнизвам към високото,
към стаята със звездните тавани,
към изгреви, безсъния и Господ,
към нощите, в които ще съм рана.
Тогава се прахосвам като време,
без минало и след, без настояще,
без смисъла във който ще съм себе си,
без спомен за отминали нещастия.
Тогава се намирам от изгубване,
в душата на щастливото момиченце,
във отказа изобщо за събуждане...
когато те обичам...
© Николина Милева All rights reserved.
