1 mar 2015, 1:21  

...тогава, ще спрат да пишат и поетите

  Poesía » Otra
547 0 1






Поетите виждат две красиви богини
в две крила на пеперуда.
Птиците виждат в тялото им протеини,
насищайки своята нужда.
Но поетите казват, че са птици, а птиците
ловят и убиват пеперуди.
Защо лъвът е само лъв, хиени са хиените,
а вие сте многолики и луди?
Тръгнах да ви обвинявам, че откраднахте
моята любима пеперуда,
но вие ми казвате, че сте бръмбари,
и ядете храна друга,
дъвчейки още крилата и в устата си...

И дори ще ме обвините в лудост неземна...
Ще съскате, като змии, ще се хилите
като шимпанзета.
Ще ви накажа, като изтрия пролетта от очите си
заедно с цветята.
Тогава, ще спрат да пишат и поетите,
защото няма да има пеперуди.
Крила и протеини,които да им насищат  нуждите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита баба Марта, Станиславе! Да ти носи здраве и късмет!
    Много си драматичен в този си текст! Но прекомерното заиграване с драмата се изкупва от оригиналния ти стих. Надделява за щастие оригиналността.

    Поздравление за написаното!

    П.П. Все пак в ред 11 /отгоре надолу, след заглавието/ може би следва да е "бръмбари", вместо написаното "бръмбри". А е възможно това да е неологизъм, останал неразбран от мен. В този случай ти поднасям априори извинение.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...