1.03.2015 г., 1:21  

...тогава, ще спрат да пишат и поетите

546 0 1






Поетите виждат две красиви богини
в две крила на пеперуда.
Птиците виждат в тялото им протеини,
насищайки своята нужда.
Но поетите казват, че са птици, а птиците
ловят и убиват пеперуди.
Защо лъвът е само лъв, хиени са хиените,
а вие сте многолики и луди?
Тръгнах да ви обвинявам, че откраднахте
моята любима пеперуда,
но вие ми казвате, че сте бръмбари,
и ядете храна друга,
дъвчейки още крилата и в устата си...

И дори ще ме обвините в лудост неземна...
Ще съскате, като змии, ще се хилите
като шимпанзета.
Ще ви накажа, като изтрия пролетта от очите си
заедно с цветята.
Тогава, ще спрат да пишат и поетите,
защото няма да има пеперуди.
Крила и протеини,които да им насищат  нуждите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита баба Марта, Станиславе! Да ти носи здраве и късмет!
    Много си драматичен в този си текст! Но прекомерното заиграване с драмата се изкупва от оригиналния ти стих. Надделява за щастие оригиналността.

    Поздравление за написаното!

    П.П. Все пак в ред 11 /отгоре надолу, след заглавието/ може би следва да е "бръмбари", вместо написаното "бръмбри". А е възможно това да е неологизъм, останал неразбран от мен. В този случай ти поднасям априори извинение.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...