27 oct 2022, 12:19  

Тогава знай, че си живял

589 2 11

Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага. 
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал. 

 

Да видиш в капките дъгата.
В мушицата - безкрайността.
Да търсиш в камъка душата,
тогава всичко си видял.

 

Усещаш пулса на вълната.
Без да искат - път си дал.
Откриваш в хората слънцата, 
тогава знай, че си живял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тези дни си прибрах няколко стиха, че направо ми стана жално. А при прозата ги редуцирам, че да не затрупвам на хората разказите. Благодаря ти, Пепи за съветите за общуването
  • Няма, Пепи, Това си беше за онзи ден. Исках да спра да пиша и мислех, че като кажа край, ще спре. Но си продължих. Като ми дойде стих ще си пиша. Щът ме нещът ме
  • И на вас, Роси, Скити, Вальо.
    Благодаря!
  • Хубави е.
  • Вили???
    Не знам какво се случва, но ще се радвам да продължа да чета твои стихове...
    Не се сбогувай!💖

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...