Той и тя
Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло,
косите бяха побелели,
но чуствата не бяха остарели!
Той я хвана за ръка и с нежен глас изрече:
"Аз ще те обичам вечно",
но погледа й бе далече,
той отметна старата жилетка,
и усети, че сърцето и не бие вече!
Миг мълчание, скръб, печал.
А на следващата сутрин,
под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя,
прегърнати - две студени,
безжизнени тела.
© Вероника Менгова Todos los derechos reservados