1 mar 2007, 21:19

Тои и тя

  Poesía
2K 0 9

Той и тя

Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло,
косите бяха побелели,
но чуствата не бяха остарели!
Той я хвана за ръка и с нежен глас изрече:
"Аз ще те обичам вечно",
но погледа й бе далече,
той отметна старата жилетка,
и усети, че сърцето и не бие вече!
Миг мълчание, скръб, печал.
А на следващата сутрин,
под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя,
прегърнати - две студени,
безжизнени тела.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Менгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привидно тъжно, наистина, но това е най-хубавият финал
  • Значи първо аз не виждам нищо тъжно в това стихотворение ...тоест то е привидно тъжно, но дефакто не е ако се замислите малко ...то блика от щастие и радост...то е един любовен реквием! Това трябва да е смисъла на живота ни. Да обичаме вечно човека до себе си и когато си отидем заедно с него, да бъдем щастливи отново .... Самия факт че тези двама са се обичали цял живот и са минали през всичко и любовта им не е стихнала, аз лично на тва стихотворение не плача от мъка и тъга.Плача от радост, а това рядко се случва и то точно на такова стихотеорние, което на пръв поглед е тъжно! Тази сцена (която за мен е пресъздадена брилянтно от поетесата) е целта на моя живот ....БРАВО!
  • мерси за хубавите отсенки,знам че е малко тъжно но и в същото врене става дума за безсмъртната любов!просто като си пътувах с рейса от училище на спирката видя едни баба и дядо(доста стари)които още се държаха за ръка
  • хубаво е но е тажно!
  • хареса ми много и пиша 6 аз, да добре дошла в този сайт дано останеш, имаш какво да ни покажеш....

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...