Mar 1, 2007, 9:19 PM

Тои и тя

  Poetry
2K 0 9

Той и тя

Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло,
косите бяха побелели,
но чуствата не бяха остарели!
Той я хвана за ръка и с нежен глас изрече:
"Аз ще те обичам вечно",
но погледа й бе далече,
той отметна старата жилетка,
и усети, че сърцето и не бие вече!
Миг мълчание, скръб, печал.
А на следващата сутрин,
под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя,
прегърнати - две студени,
безжизнени тела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Менгова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привидно тъжно, наистина, но това е най-хубавият финал
  • Значи първо аз не виждам нищо тъжно в това стихотворение ...тоест то е привидно тъжно, но дефакто не е ако се замислите малко ...то блика от щастие и радост...то е един любовен реквием! Това трябва да е смисъла на живота ни. Да обичаме вечно човека до себе си и когато си отидем заедно с него, да бъдем щастливи отново .... Самия факт че тези двама са се обичали цял живот и са минали през всичко и любовта им не е стихнала, аз лично на тва стихотворение не плача от мъка и тъга.Плача от радост, а това рядко се случва и то точно на такова стихотеорние, което на пръв поглед е тъжно! Тази сцена (която за мен е пресъздадена брилянтно от поетесата) е целта на моя живот ....БРАВО!
  • мерси за хубавите отсенки,знам че е малко тъжно но и в същото врене става дума за безсмъртната любов!просто като си пътувах с рейса от училище на спирката видя едни баба и дядо(доста стари)които още се държаха за ръка
  • хубаво е но е тажно!
  • хареса ми много и пиша 6 аз, да добре дошла в този сайт дано останеш, имаш какво да ни покажеш....

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...