1 мар. 2007 г., 21:19

Тои и тя

2K 0 9

Той и тя

Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло,
косите бяха побелели,
но чуствата не бяха остарели!
Той я хвана за ръка и с нежен глас изрече:
"Аз ще те обичам вечно",
но погледа й бе далече,
той отметна старата жилетка,
и усети, че сърцето и не бие вече!
Миг мълчание, скръб, печал.
А на следващата сутрин,
под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя,
прегърнати - две студени,
безжизнени тела.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Менгова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привидно тъжно, наистина, но това е най-хубавият финал
  • Значи първо аз не виждам нищо тъжно в това стихотворение ...тоест то е привидно тъжно, но дефакто не е ако се замислите малко ...то блика от щастие и радост...то е един любовен реквием! Това трябва да е смисъла на живота ни. Да обичаме вечно човека до себе си и когато си отидем заедно с него, да бъдем щастливи отново .... Самия факт че тези двама са се обичали цял живот и са минали през всичко и любовта им не е стихнала, аз лично на тва стихотворение не плача от мъка и тъга.Плача от радост, а това рядко се случва и то точно на такова стихотеорние, което на пръв поглед е тъжно! Тази сцена (която за мен е пресъздадена брилянтно от поетесата) е целта на моя живот ....БРАВО!
  • мерси за хубавите отсенки,знам че е малко тъжно но и в същото врене става дума за безсмъртната любов!просто като си пътувах с рейса от училище на спирката видя едни баба и дядо(доста стари)които още се държаха за ръка
  • хубаво е но е тажно!
  • хареса ми много и пиша 6 аз, да добре дошла в този сайт дано останеш, имаш какво да ни покажеш....

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...