1.03.2007 г., 21:19

Тои и тя

2K 0 9

Той и тя

Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло,
косите бяха побелели,
но чуствата не бяха остарели!
Той я хвана за ръка и с нежен глас изрече:
"Аз ще те обичам вечно",
но погледа й бе далече,
той отметна старата жилетка,
и усети, че сърцето и не бие вече!
Миг мълчание, скръб, печал.
А на следващата сутрин,
под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя,
прегърнати - две студени,
безжизнени тела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Менгова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привидно тъжно, наистина, но това е най-хубавият финал
  • Значи първо аз не виждам нищо тъжно в това стихотворение ...тоест то е привидно тъжно, но дефакто не е ако се замислите малко ...то блика от щастие и радост...то е един любовен реквием! Това трябва да е смисъла на живота ни. Да обичаме вечно човека до себе си и когато си отидем заедно с него, да бъдем щастливи отново .... Самия факт че тези двама са се обичали цял живот и са минали през всичко и любовта им не е стихнала, аз лично на тва стихотворение не плача от мъка и тъга.Плача от радост, а това рядко се случва и то точно на такова стихотеорние, което на пръв поглед е тъжно! Тази сцена (която за мен е пресъздадена брилянтно от поетесата) е целта на моя живот ....БРАВО!
  • мерси за хубавите отсенки,знам че е малко тъжно но и в същото врене става дума за безсмъртната любов!просто като си пътувах с рейса от училище на спирката видя едни баба и дядо(доста стари)които още се държаха за ръка
  • хубаво е но е тажно!
  • хареса ми много и пиша 6 аз, да добре дошла в този сайт дано останеш, имаш какво да ни покажеш....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...