Той отново е там и се търси.
Погалете косата му кротко.
На брега ще остане до съмнало,
ще преглъща сълзите си с водка.
Ще брои песъчинки по кея,
като клоун въртящ се във кръг,
а щурчета край него ще пеят
тъжна песен за Млечния път.
Ще я търси доде' я намери.
Тя е някъде там и го чака,
но звезда ли е или комета,
или кораб минаващ през мрака.
...а е жаден за пълна победа
и готов да се влачи до нея,
да плете от косите си мрежа
и да вдъхва последна надежда.
Той отново е сам. Не говори.
Вик изтръгнат самО от сърцето
цепи въздуха, с чайките спори,
но... отново е сам. И се моли...
© Анета Todos los derechos reservados