23 dic 2020, 7:41

Той... 

  Poesía » De amor
442 0 0

Ръцете му миришат на праскови 

и демони се гонят в очите му.

Сърцето му удобно и топло е, 

а умът му с бръснач те реже.

 

Млад, а душата му древна е.

На всеки въпрос има отговор.

От пясък в шепа по-бързо изтича 

и често е брат на вятъра.

 

Думите му са лесни, но тежки.

Всяка от тях в целта изстрелва.

Наказва те с аромат на ягоди 

и те оставя без дъх в страстта си.

 

Кой е той ти не знаеш и той сам не знае,

но по водата те води умело.

Страхуваш се да пуснеш ръката му,

че ще потънеш в безвремие.

© Силва Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??