23.12.2020 г., 7:41

Той...

776 0 0

Ръцете му миришат на праскови 

и демони се гонят в очите му.

Сърцето му удобно и топло е, 

а умът му с бръснач те реже.

 

Млад, а душата му древна е.

На всеки въпрос има отговор.

От пясък в шепа по-бързо изтича 

и често е брат на вятъра.

 

Думите му са лесни, но тежки.

Всяка от тях в целта изстрелва.

Наказва те с аромат на ягоди 

и те оставя без дъх в страстта си.

 

Кой е той ти не знаеш и той сам не знае,

но по водата те води умело.

Страхуваш се да пуснеш ръката му,

че ще потънеш в безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силва Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...