Ръцете му миришат на праскови
и демони се гонят в очите му.
Сърцето му удобно и топло е,
а умът му с бръснач те реже.
Млад, а душата му древна е.
На всеки въпрос има отговор.
От пясък в шепа по-бързо изтича
и често е брат на вятъра.
Думите му са лесни, но тежки.
Всяка от тях в целта изстрелва.
Наказва те с аромат на ягоди
и те оставя без дъх в страстта си.
Кой е той ти не знаеш и той сам не знае,
но по водата те води умело.
Страхуваш се да пуснеш ръката му,
че ще потънеш в безвремие.
© Силва Михалева Всички права запазени