23.12.2020 г., 7:41 ч.

Той... 

  Поезия » Любовна
440 0 0

Ръцете му миришат на праскови 

и демони се гонят в очите му.

Сърцето му удобно и топло е, 

а умът му с бръснач те реже.

 

Млад, а душата му древна е.

На всеки въпрос има отговор.

От пясък в шепа по-бързо изтича 

и често е брат на вятъра.

 

Думите му са лесни, но тежки.

Всяка от тях в целта изстрелва.

Наказва те с аромат на ягоди 

и те оставя без дъх в страстта си.

 

Кой е той ти не знаеш и той сам не знае,

но по водата те води умело.

Страхуваш се да пуснеш ръката му,

че ще потънеш в безвремие.

© Силва Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??