Dec 23, 2020, 7:41 AM

Той...

  Poetry » Love
781 0 0

Ръцете му миришат на праскови 

и демони се гонят в очите му.

Сърцето му удобно и топло е, 

а умът му с бръснач те реже.

 

Млад, а душата му древна е.

На всеки въпрос има отговор.

От пясък в шепа по-бързо изтича 

и често е брат на вятъра.

 

Думите му са лесни, но тежки.

Всяка от тях в целта изстрелва.

Наказва те с аромат на ягоди 

и те оставя без дъх в страстта си.

 

Кой е той ти не знаеш и той сам не знае,

но по водата те води умело.

Страхуваш се да пуснеш ръката му,

че ще потънеш в безвремие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силва Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...