22 abr 2014, 17:24

Той

  Poesía
1.7K 0 33

 

 

 

Той

не очаква да бъде голям

не очаква да бъде и малък

Той

е някъде там

по средата

на камъка

 

Той

не бърза за никъде

и не стои в очакване

по разделителната

не кара

никога

нито напряко

не търси и не догонва

нито бяга

непременно

среща

условно

на пътя оголен

временно

не е черно-бял

нито цветен

ни сивото

ни хамелеона

Той

е Там

в забвението

и не се крие

от спомени

незаченат плод

локва безвремие

разум

и нищо резонно

непременно

и едновременно

по празниците

и в делника

Той

не говори

не шепне

сълзите  

закопава бясно

на точно определена дата

единствено

може би срядата

не мълчи

или мълчи

диша пясъци

в дъното на океаните

внезапно

поглежда в мълния

и дъгата

вали

Той

не е ураган

ни безветрие

чужди ветрове не обича

своите ги краде

шеметно

после връща себично

Той

ражда

всичко

и нищо

изневиделица

и за кратко

 

Той

на никого

не прилича

безусловно

само

на себе си

 

 

рядко...

 

 

                                                                                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Ена!
  • Много красиво!
  • потръпнах...
    Ена...!
  • За съжаление, тази обемна говорителница в т.нар. произведение, нищо в края на краищата не казва. Ефекта, е на едно дълго и безсмислено бърборене с което Ена, като жена, сякаш бърза да навърти оборота на шестдесетте хиляди думи, които избърборва всяка една представителка на нежния пол, средно, ката ден!
  • Моля, няма за какво! Смехът си е смях, но...животът и изкуството (на втори план, все пак) са (и) сериозно нещо...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...