22 апр. 2014 г., 17:24

Той

1.7K 0 33

 

 

 

Той

не очаква да бъде голям

не очаква да бъде и малък

Той

е някъде там

по средата

на камъка

 

Той

не бърза за никъде

и не стои в очакване

по разделителната

не кара

никога

нито напряко

не търси и не догонва

нито бяга

непременно

среща

условно

на пътя оголен

временно

не е черно-бял

нито цветен

ни сивото

ни хамелеона

Той

е Там

в забвението

и не се крие

от спомени

незаченат плод

локва безвремие

разум

и нищо резонно

непременно

и едновременно

по празниците

и в делника

Той

не говори

не шепне

сълзите  

закопава бясно

на точно определена дата

единствено

може би срядата

не мълчи

или мълчи

диша пясъци

в дъното на океаните

внезапно

поглежда в мълния

и дъгата

вали

Той

не е ураган

ни безветрие

чужди ветрове не обича

своите ги краде

шеметно

после връща себично

Той

ражда

всичко

и нищо

изневиделица

и за кратко

 

Той

на никого

не прилича

безусловно

само

на себе си

 

 

рядко...

 

 

                                                                                                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Ена!
  • Много красиво!
  • потръпнах...
    Ена...!
  • За съжаление, тази обемна говорителница в т.нар. произведение, нищо в края на краищата не казва. Ефекта, е на едно дълго и безсмислено бърборене с което Ена, като жена, сякаш бърза да навърти оборота на шестдесетте хиляди думи, които избърборва всяка една представителка на нежния пол, средно, ката ден!
  • Моля, няма за какво! Смехът си е смях, но...животът и изкуството (на втори план, все пак) са (и) сериозно нещо...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...