22.04.2014 г., 17:24 ч.
Той
Той
не очаква да бъде голям
не очаква да бъде и малък
Той
е някъде там
по средата
на камъка
Той
не бърза за никъде
и не стои в очакване
по разделителната
не кара
никога
нито напряко
не търси и не догонва
нито бяга
непременно
среща
условно
на пътя оголен
временно
не е черно-бял
нито цветен
ни сивото
ни хамелеона
Той
е Там
в забвението
и не се крие
от спомени
незаченат плод
локва безвремие
разум
и нищо резонно
непременно
и едновременно
по празниците
и в делника
Той
не говори
не шепне
сълзите
закопава бясно
на точно определена дата
единствено
може би срядата
не мълчи
или мълчи
диша пясъци
в дъното на океаните
внезапно
поглежда в мълния
и дъгата
вали
Той
не е ураган
ни безветрие
чужди ветрове не обича
своите ги краде
шеметно
после връща себично
Той
ражда
всичко
и нищо
изневиделица
и за кратко
Той
на никого
не прилича
безусловно
само
на себе си
рядко...
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрав, Ена!
-
Много красиво!
-
потръпнах...
Ена...! -
За съжаление, тази обемна говорителница в т.нар. произведение, нищо в края на краищата не казва. Ефекта, е на едно дълго и безсмислено бърборене с което Ена, като жена, сякаш бърза да навърти оборота на шестдесетте хиляди думи, които избърборва всяка една представителка на нежния пол, средно, ката ден!
-
Моля, няма за какво! Смехът си е смях, но...животът и изкуството (на втори план, все пак) са (и) сериозно нещо...
-
Оставам с впечатление - поне докато някой решително не го промени с добри аргументи в полза на "произведението", че за съжаление става дума за мизерна продукция - псевдо "философска" и псевдо "поетична". За мен е странно, че някой може така да си самозамъти главата, че да пише подобни неща - при това така дълги, и да ги представя на хората. Не случайно сложих кавички и на "философска" и "поетична", защото тук писмената "материя" не е само псевдо, а изобщо е някаква мисловна бърканица - несполучен в съставките и в технологията "миш-маш"...
Прочитам, че Човек е една от малкото, или единствената, която е разбрала, че става дума за пълно недоразумение, но е решила, да не стига до пълнота и крайност в мнението си, както мен. -
Хареса ми оригиналността на стиха. Иначе трудно се добрах до възможността да напиша коментар... Толкова...затлаченост в коментарите на господина. Стана ми неприятно.
-
Оригинални и силни метафори!
Много образен и въздействащ стих!
ПОЗДРАВИ!
(преди този коментар съм писала оценката) -
Харесвам абстрактната ти словесна иносказателност. Поздрав от мен!
-
Тази творба е напълно в унисон със светоусещането ми,напоследък.
-
Имах такава идея... и да помоля да ми предложат подходящо заглавие... но накрая се спрях на първото спонтанно заглавие...
-
Ами ако беше го оставила без заглавие?!?.. Поздравления Ена! Харесва ми
-
Малееее, уффффффффф... ами ха де?
Аз май писах ощев началото в един коментар, че това е хаос... ама наистина трябваше заглавието да е Хаос
За друг път ще знам и ако ми дойде в главата подобен стих, ще пиша с жокер
Благодаря ти! -
Ами що не го кръсти Хаос, аз толкова много го четох, получих оток на мозъка да го мисля, сега ми олекна!С поздрави, Ена!
-
Благодаря ви, момичета и момчета!
"Той" - това е ХАОСЪТ... така съм го почувствала този хаос... -
Хареса ми този! Това може да бъде само Бог или негов ученик, а може би само ти, Ена, знаеш?! Поздравления!
-
Интересно е, Ена...
Светли празници! -
С Радка Миндова. Интересно...
-
Да ти кажа, и на мен ми допада този стил...и при теб се е получило много добре! Хареса ми! Поздрави, Ена!
-
Тото, ако имаше и ти страничка в Откровения, щях да те удостоя с внимание. Сега това е невъзможно... а и честно казано, принципно не харесвам никак страхливци...
-
Хубаво е.
-
Харесаха ми метафорите, Ена!
Поздрав! -
Благодаря ви!
-
Въпреки че съм коментирала, пак се връщам тук и си признавам, че не съм разбрала точно смисъла. След 2 четения реших да се "доверя" на началото. Там лирическият не е нито голям, нито малък, по средата на камъка... Реших че стихотворението описва сложния характер на човек, който вече не е между живите. Сори!
Но стихотворението е толкова интересно, толкова добре сруктурирано.
Защо трябва да е ясно, да е лесно и едно към едно. Бих чела и такава поезия! -
Аз да ти кажа си мисля, че сложните и отвлечени понятия не трябва да ги завираме в поезията. И без друго са си сложни, пък като ги опоетизираме съвсем заплитат смисъла си. Не знам дали ще ме разбереш
Колкото до стила, аз не съм му фен много, обаче забелязах, че чета две авторки упорито точно в този стил. Оказа се, че го харесвам, ако ми носи позитивни асоциации. Мисля, че твоят текст е ок като подредба и стил, само "Той" ме тревожи (като смисъл)... Дано съм ти била от полза -
Благодаря ви, искрено и от сърце!
Очаквах мнения, критика и предложения за стиха, за пръв път пиша, т.е. записвам, думи, подредени в такъв стих... не съм ги измисляла нарочно...
Това, което "чух" събуждайки се, това записах... с леко оправяне на "тромавите места". И докато записвах, усещането ми беше за хаос...
Бих била благодарна, ако споделите вашата представа и възприемане на този, особен и за мен, стих
Надявам се да се случи.
Благодаря, за което!!! -
Благодаря ви!!!
Мисана, "Той" - това е хаоса, представен от три гледни точки едновременно и преплетено. Хаос като понятие от научната терминология, хаос - като религиозна категория, хаос - като чисто човешко състояние на духа.
Както казах, аз не съм поет, аз само записвам думите, които ме събуждат нощем...
Тото, честно казано, ама съвсем искрено, недоумявам какво общо и9ма моя стих с Герда? Ти можеш ли да се конкретизираш?
Аз мога да обясня абсолютно всичко, ред по ред, фраза след фраза... всичко, като смисъл в моя стих.
Знам, че трудно се възприема, може би заглавието трябваше да бъде "Хаос", но ме събуди точно думата "Той" като заглавие, още повече, че се отнася за човешко мислене и състояние на духа...
Може би, след уточнението "хаос", ще бъде по-разбираемо... надявам се
И мисля, че всеки може да пише такива стихове, стига да има смисъл във всичко в стиха и в посланието на стиха. -
Уникално, невероятно! Нищо не разбрах Експеримента ти успя! И предните два два коментара показват, че има надежда за българската култура
-
Този "Той" е като от роман на Агата Кристи /от "Алиби", "Убийство в Ориент експрес", или "Десет малки негърчета"/. Честно си признавам, че въпреки интелектуалните усилия, които положих, не успях да разконспирирам самоличността му. Но пък стихотворението е прелестно и увличащо, въпреки Неяснотата на "Той". "Той" може да е Бог, Извънземен, Дао /макар, че тогава би следвало да е "То"/, или апейрона на Анаксимандър. Може и да Смисълът на Изконното.
Поздравявам те, Ена! Създала си стойностна поезия, заключена в Мистерия. -
"Той" ми харесва!Поздрави,Ена!
-
Черно бял си го взела от мен, другите думи кой знае от къде, "незаченат плод" "локва безвремие" са си твои уникални!Шегувам се разбира се и ти знаеш защо!Майсторлъка е от всички познати думи да сътвориш нещо свое, което да се харесва на читателите. И щом читателите са написали за нещо - уникално и великолепно - ти си богата!
-
Уникално е! Великолепно!
-
Много креативно, Ена!
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
