22.04.2014 г., 17:24

Той

1.7K 0 33

 

 

 

Той

не очаква да бъде голям

не очаква да бъде и малък

Той

е някъде там

по средата

на камъка

 

Той

не бърза за никъде

и не стои в очакване

по разделителната

не кара

никога

нито напряко

не търси и не догонва

нито бяга

непременно

среща

условно

на пътя оголен

временно

не е черно-бял

нито цветен

ни сивото

ни хамелеона

Той

е Там

в забвението

и не се крие

от спомени

незаченат плод

локва безвремие

разум

и нищо резонно

непременно

и едновременно

по празниците

и в делника

Той

не говори

не шепне

сълзите  

закопава бясно

на точно определена дата

единствено

може би срядата

не мълчи

или мълчи

диша пясъци

в дъното на океаните

внезапно

поглежда в мълния

и дъгата

вали

Той

не е ураган

ни безветрие

чужди ветрове не обича

своите ги краде

шеметно

после връща себично

Той

ражда

всичко

и нищо

изневиделица

и за кратко

 

Той

на никого

не прилича

безусловно

само

на себе си

 

 

рядко...

 

 

                                                                                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Ена!
  • Много красиво!
  • потръпнах...
    Ена...!
  • За съжаление, тази обемна говорителница в т.нар. произведение, нищо в края на краищата не казва. Ефекта, е на едно дълго и безсмислено бърборене с което Ена, като жена, сякаш бърза да навърти оборота на шестдесетте хиляди думи, които избърборва всяка една представителка на нежния пол, средно, ката ден!
  • Моля, няма за какво! Смехът си е смях, но...животът и изкуството (на втори план, все пак) са (и) сериозно нещо...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...