Той

Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...

Той е фантазия от красиви лъжи,
в синьото на очите му губя си силите
и крилете ми падат без кръв, без сълзи
и се откривам сред люляк и ириси...

Той ме втечнява и с твърда ръка
вмъква се в мен, в русото на косите ми,
после ме грабва - парченце луна
и отново хлътва в очите ми...

Сини длани, мълвящи уста - 
шептят и кълнат гордостта му,
той е живот, и е смърт, и в нощта
дори писък не смущава съня му...

Той е прям, малко груб - 
моето вътрешно чувство за сигурност,
той е мъж, и на всеки напук
пак се слива със моята фигура...