Oct 18, 2013, 9:44 AM

Той

  Poetry » Love
1.2K 2 0

Той

Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...

Той е фантазия от красиви лъжи,
в синьото на очите му губя си силите
и крилете ми падат без кръв, без сълзи
и се откривам сред люляк и ириси...

Той ме втечнява и с твърда ръка
вмъква се в мен, в русото на косите ми,
после ме грабва - парченце луна
и отново хлътва в очите ми...

Сини длани, мълвящи уста - 
шептят и кълнат гордостта му,
той е живот, и е смърт, и в нощта
дори писък не смущава съня му...

Той е прям, малко груб - 
моето вътрешно чувство за сигурност,
той е мъж, и на всеки напук
пак се слива със моята фигура... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...