18 окт. 2013 г., 09:44

Той

1.2K 2 0

Той

Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...

Той е фантазия от красиви лъжи,
в синьото на очите му губя си силите
и крилете ми падат без кръв, без сълзи
и се откривам сред люляк и ириси...

Той ме втечнява и с твърда ръка
вмъква се в мен, в русото на косите ми,
после ме грабва - парченце луна
и отново хлътва в очите ми...

Сини длани, мълвящи уста - 
шептят и кълнат гордостта му,
той е живот, и е смърт, и в нощта
дори писък не смущава съня му...

Той е прям, малко груб - 
моето вътрешно чувство за сигурност,
той е мъж, и на всеки напук
пак се слива със моята фигура... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....