29 abr 2010, 20:43

Той

  Poesía
480 0 2

Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,

опитва се да впрегне мислите си в ред,

но пред очите му  стои само гледка на  жената свидна със дете,

на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.

Стои гордо и света пред него не признава,

само гледа как напред да продължава,

как колелото на съдбата той да завърти

и живота на младото семейство той да подреди,

и тъгата и звяра в себе си да скрие в сянката на светлината.

Той отново ще се свие, за да успее

трудностите на живота пак да преодолее

и да накара грозотата на света пред щастието му да бледнее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...