Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,
опитва се да впрегне мислите си в ред,
но пред очите му стои само гледка на жената свидна със дете,
на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.
Стои гордо и света пред него не признава,
само гледа как напред да продължава,
как колелото на съдбата той да завърти
и живота на младото семейство той да подреди,
и тъгата и звяра в себе си да скрие в сянката на светлината.
Той отново ще се свие, за да успее
трудностите на живота пак да преодолее
и да накара грозотата на света пред щастието му да бледнее.