Apr 29, 2010, 8:43 PM

Той 

  Poetry
397 0 2

Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,

опитва се да впрегне мислите си в ред,

но пред очите му  стои само гледка на  жената свидна със дете,

на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.

Стои гордо и света пред него не признава,

само гледа как напред да продължава,

как колелото на съдбата той да завърти

и живота на младото семейство той да подреди,

и тъгата и звяра в себе си да скрие в сянката на светлината.

Той отново ще се свие, за да успее

трудностите на живота пак да преодолее

и да накара грозотата на света пред щастието му да бледнее.

© Петър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??