29.04.2010 г., 20:43

Той

482 0 2

Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,

опитва се да впрегне мислите си в ред,

но пред очите му  стои само гледка на  жената свидна със дете,

на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.

Стои гордо и света пред него не признава,

само гледа как напред да продължава,

как колелото на съдбата той да завърти

и живота на младото семейство той да подреди,

и тъгата и звяра в себе си да скрие в сянката на светлината.

Той отново ще се свие, за да успее

трудностите на живота пак да преодолее

и да накара грозотата на света пред щастието му да бледнее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...