29.04.2010 г., 20:43 ч.

Той 

  Поезия
394 0 2

Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,

опитва се да впрегне мислите си в ред,

но пред очите му  стои само гледка на  жената свидна със дете,

на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.

Стои гордо и света пред него не признава,

само гледа как напред да продължава,

как колелото на съдбата той да завърти

и живота на младото семейство той да подреди,

и тъгата и звяра в себе си да скрие в сянката на светлината.

Той отново ще се свие, за да успее

трудностите на живота пак да преодолее

и да накара грозотата на света пред щастието му да бледнее.

© Петър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??