Той

28 ene 2014, 22:40

Poesía » Otra

420 0 0

Седи си той, седи

там някъде

в полите горски.

Мрачни, свити те

от мрак и студ.

Но той спокоен бива.

Седи и бавно гледа

как всичко отминава,

сякаш никога не е било.

Всеки би си казал,

този е луд.

Но той спокойно си седи,

загледан в необятната далечина.

Седи и си мисли,

само каква красота,

не може ли завинаги

аз да остана така.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.