Той
567
0
0
Седи си той, седи
там някъде
в полите горски.
Мрачни, свити те
от мрак и студ.
Но той спокоен бива.
Седи и бавно гледа
как всичко отминава,
сякаш никога не е било.
Всеки би си казал,
този е луд.
Но той спокойно си седи,
загледан в необятната далечина.
Седи и си мисли,
само каква красота,
не може ли завинаги
аз да остана така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Божинов Всички права запазени
