11 oct 2014, 19:55

Той

543 0 2

Само той в сърцето ми се вмъкна,

само него там допуснах. 

Неволно влезе, тихо се промъкна.

Кога обаче, май пропуснах.

 

Идват други, пробват да останат,

но нещо спира ги, не знам.

На мили думи искат да повярвам,

но са само думи и дотам.

 

Не искам думи, изрази, клишета,

оправдания за стотен път.

Покажете ми с действия, момчета.

Думите във въздуха летят.


Но не могат... не знаят и не искат,

отказват се те на мига

и така те самите ме тласкат

към миналото, към любовта.

 

И аз знам, че някога, някъде ние

съдбите си с теб ще пресечем,

а дотогава някак си ще се живее,

погълнати ден подир ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...