11 oct 2014, 19:55

Той

548 0 2

Само той в сърцето ми се вмъкна,

само него там допуснах. 

Неволно влезе, тихо се промъкна.

Кога обаче, май пропуснах.

 

Идват други, пробват да останат,

но нещо спира ги, не знам.

На мили думи искат да повярвам,

но са само думи и дотам.

 

Не искам думи, изрази, клишета,

оправдания за стотен път.

Покажете ми с действия, момчета.

Думите във въздуха летят.


Но не могат... не знаят и не искат,

отказват се те на мига

и така те самите ме тласкат

към миналото, към любовта.

 

И аз знам, че някога, някъде ние

съдбите си с теб ще пресечем,

а дотогава някак си ще се живее,

погълнати ден подир ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...