Той
Само той в сърцето ми се вмъкна,
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат,
но нещо спира ги, не знам.
На мили думи искат да повярвам,
но са само думи и дотам.
Не искам думи, изрази, клишета,
оправдания за стотен път.
Покажете ми с действия, момчета.
Думите във въздуха летят.
Но не могат... не знаят и не искат,
отказват се те на мига
и така те самите ме тласкат
към миналото, към любовта.
И аз знам, че някога, някъде ние
съдбите си с теб ще пресечем,
а дотогава някак си ще се живее,
погълнати ден подир ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
