7 feb 2007, 20:51

Той - болезненият спомен

  Poesía
1.5K 0 5
И като мъничко поточе в кръговрата,
клокоча бавна, тиха и смирена,
нетърсеща от никого отплата,
сама във тишината стена...
    Умиращи във мен мечтите,
    бавно стихват и загасват,
    попарени жестоко от лъжите,
    във купчината с тъжни мисли се напасват...
Завръщам поглед във тъмата,
а той е там, с очи лъжливи,
мълча, оставям да говори тишината,
опарена от спомените сиви...
    Очите искат да погледнат,
    във нвговите да се взрат отново,
    ръцете пак напред да се протегнат,
    от устните да изтече любезно слово...
Но в миг се сещам пак за нея,
момичето, с което ме предаде,
със болка нечовешка аз живея,
а уж на мене само се отдаде...
    И борят се любов и мъка,
    примесени със капчица омраза,
    желание да го прегърна бъка,
    но любовта си трябва да прегаза...
Трудно аз събирам всички сили
и изричам тихо "Всичко свърши!",
знам, че тези думи биха ме убили,
ала нявга той на две сърцето ми прекърши...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паолина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Спомените са пришити към миналото...неизбежно е!
    Хубавите ще ни радват,лошите-ще донесат поука!
    Поздравче и усмивка!
  • наистина много хубаво и най-вече много вярно стиьотворение!Браво!
  • Мерси за коракцията,ще си поправя грешките
  • Хубав стих!
    Поздрав!

    (прегазЯ и мисля, че е ПРЕкърши)

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...