7.02.2007 г., 20:51

Той - болезненият спомен

1.5K 0 5
И като мъничко поточе в кръговрата,
клокоча бавна, тиха и смирена,
нетърсеща от никого отплата,
сама във тишината стена...
    Умиращи във мен мечтите,
    бавно стихват и загасват,
    попарени жестоко от лъжите,
    във купчината с тъжни мисли се напасват...
Завръщам поглед във тъмата,
а той е там, с очи лъжливи,
мълча, оставям да говори тишината,
опарена от спомените сиви...
    Очите искат да погледнат,
    във нвговите да се взрат отново,
    ръцете пак напред да се протегнат,
    от устните да изтече любезно слово...
Но в миг се сещам пак за нея,
момичето, с което ме предаде,
със болка нечовешка аз живея,
а уж на мене само се отдаде...
    И борят се любов и мъка,
    примесени със капчица омраза,
    желание да го прегърна бъка,
    но любовта си трябва да прегаза...
Трудно аз събирам всички сили
и изричам тихо "Всичко свърши!",
знам, че тези думи биха ме убили,
ала нявга той на две сърцето ми прекърши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паолина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Спомените са пришити към миналото...неизбежно е!
    Хубавите ще ни радват,лошите-ще донесат поука!
    Поздравче и усмивка!
  • наистина много хубаво и най-вече много вярно стиьотворение!Браво!
  • Мерси за коракцията,ще си поправя грешките
  • Хубав стих!
    Поздрав!

    (прегазЯ и мисля, че е ПРЕкърши)

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...