30 sept 2011, 20:00

Той е затворът ми

  Poesía
858 0 1

Той е затворът ми.

В него се намерих за пръв път.

В него се изгубих.

В него ме няма вече,

но той е в мен.

Той е затворът ми.

 

Той е полетът ми.

С него прогледнах за пръв път.

С него затворих очи.

С него съм свободна,

но той не е свободен с мен.

Той е затворът ми.

 

Той е любовта ми.

С него се научих да живея.

С него сияя.

Него обичам!

Но той не ме обича.

Той е затворът ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любими са ми последните стихове...
    Пишеш красиво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...