Sep 30, 2011, 8:00 PM

Той е затворът ми

  Poetry
861 0 1

Той е затворът ми.

В него се намерих за пръв път.

В него се изгубих.

В него ме няма вече,

но той е в мен.

Той е затворът ми.

 

Той е полетът ми.

С него прогледнах за пръв път.

С него затворих очи.

С него съм свободна,

но той не е свободен с мен.

Той е затворът ми.

 

Той е любовта ми.

С него се научих да живея.

С него сияя.

Него обичам!

Но той не ме обича.

Той е затворът ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любими са ми последните стихове...
    Пишеш красиво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...